Счетоводни документи

счетоводни документи

Счетоводни документи и оборот

Счетоводството се осъществява в съответствие с изискванията на Закона за счетоводството. Основните счетоводни принципи са:

текущо начисляване – приходите и разходите, произтичащи от сделки и събития, се начисляват към момента на тяхното възникване, независимо от момента на получаването или плащането на паричните средства или техните еквиваленти и се включват във финансовите отчети за периода, за който се отнасят;
Счетоводно обслужване, тел.: +359/88/5515152, +359/52/644012, skantoravarna@gmail.com, schetovodnakantoravarna@gmail.com

действащо предприятие – приема се, че предприятието е действащо и ще остане такова в предвидимо бъдеще; предприятието няма нито намерение, нито необходимост да ликвидира или значително да намали обема на своята дейност – в противен случай при изготвянето на финансовите отчети следва да се приложи ликвидационна или друга подобна счетоводна база;
предпазливост – оценяване и отчитане на предполагаемите рискове и очакваните евентуални загуби при счетоводното третиране на стопанските операции с цел получаване на действителен финансов резултат;
съпоставимост между приходите и разходите – разходите, извършени във връзка с определена сделка или дейност, да се отразяват във финансовия резултат за периода, през който предприятието черпи изгода от тях, а приходите да се отразяват за периода, през който са отчетени разходите за тяхното получаване;
предимство на съдържанието пред формата – сделките и събитията се отразяват счетоводно съобразно тяхното икономическо съдържание, същност и финансова реалност, а не формално според правната им форма;
запазване при възможност на счетоводната политика от предходния отчетен период – постигане съпоставимост на счетоводните данни и показатели през различните отчетни периоди;
Труд и работна заплата ТРЗ

независимост на отделните отчетни периоди и стойностна връзка между начален и краен баланс – всеки отчетен период се третира счетоводно сам за себе си независимо от обективната му връзка с предходния и със следващия отчетен период, като данните на финансовия отчет в началото на текущия отчетен период трябва да съвпадат с данните в края на предходния отчетен период.
Предприятията осъществяват счетоводството на основата на документалната обоснованост на стопанските операции и факти, като спазват изискванията за съставянето на документите съгласно действащото законодателство.

ЗКПО също третира въпросът за документалната обоснованост. Съгласно разпоредбите на чл.10 от ЗКПО счетоводния разход се признава за данъчни цели в случаите когато е документално обоснован чрез издаването на първичен счетоводен документ, който да отразява вярно извършената услуга или продажба на стоки. Признаването на счетоводния разход се извършва дори и в случаите в които някои от задължителните реквизити съгл. ЗСч липсват в първичния счетоводен документ. В тези случаи е необходимо да се разполага с документи в които да е налице липсващата информация. Счетоводния разход се признава за данъчни цели и в случаите в които издателя на първичния счетоводен документ не е предприятие и в документа липсва част от задължителната и изискуема информация от ЗСч, ако вярно е отразена и документирана стопанската операция. Извършваните стопански операции се документират с издаването на счетоводни документи, които от своя страна биват първични, вторични и регистри:

първичните счетоводни документи са тези, в които за първи път се документира и отразява стопанската операция и събитие;
вторичните счетоводни документи са тези които се използват за отразяване на преобразуваната от първичните счетоводни документи информация;
регистрите са носители на систематизираната счетоводна информация от първичните и вторични счетоводни документи след съставянето на счетоводните операции и статии

Поправки и добавки във вече съставени счетоводни документи /напр. фактури/ не могат да се правят. Това е крайно недопустимо. В случаите в които се налага да бъдат коригирани вече съставени счетоводни документи те се анулират и се съставят нови. Отговорността за достоверността на информацията в счетоводните документи се поема от съставителя. Носителите на счетоводната информация могат да бъдат на хартиени или технически. Всяка една стопанска операция трябва да бъде документирана с издаването на счетоводен документ. В случаите когато счетоводния документ е в електронен вид трябва да бъдат спазени изискванията на Закона за счетоводството и Закона за електронния документ и електронния подпис.

При съставяне на първичните счетоводни документи чрез автоматични устройства или системи подписът на съставителя може да се замени с цифров или с друг идентификатор, еднозначно разпознаващ и определящ съставителя на първичния счетоводен документ.

Под счетоводен документ се разбира фактура, митнически документ, нотариален акт или друг вид документ изискван според нормативната уредба. В ЗСч са регламентирани изискванията към счетоводните документи и задължителните им реквизити. В чл.7 от ЗСЧ гласи:

Първичният счетоводен документ, адресиран до други предприятия или физически лица, съдържа най-малко следната информация:

наименование и номер, съдържащ само арабски цифри;
дата на издаване;
наименование, адрес и номер за идентификация по чл. 84 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс на издателя и получателя – това е ЕИК/Булстат. Адресът за физическите лица е техният постоянен адрес вписан в личната им карта, докато за юридическите лица това е адресът на управление. За физическите лица ЕИК е тяхното ЕГН;
предмет и стойностно изражение на стопанската операция;

От 2010г отпадна изискването съставителят на първичния счетоводен документ да се подписва на фактурата. Отпадна изискването също така получателят по фактурата да полага своят подпис. Другият отпаднал реквизит във фактурите е печатът на фирмата издател/съставител/ на фактурата, както и посочването на МОЛ.

Първичният счетоводен документ, който засяга само дейността на предприятието, съдържа най-малко следната информация:

наименование и номер, съдържащ само арабски цифри;
дата на издаване;
предмет и стойностно изражение на стопанската операция;
име, фамилия и подпис на съставителя.

Законодателят е определил законови срокове в които дружествата са длъжни да съхраняват своите документи. С точните срокове за съхранение на документацията можете да се запознаете на нашата страница Полезна информация.

Данъчно задължените лица са задължени при приемане на плащания в брой да издават фискални касови бележки. Липсата на фискална касова бележка когато нейното издаване е задължително е основание за непризнаване на счетоводния разход за данъчни цели. Другият важен момент свързан със счетоводните документи е че считано от март 2013г всички разходи за експлоатация на превозни средства, с които се извършва единствено управленска дейност и които са документирани единствено с касова бележка се признават за данъчни цели в случаите в които е начислен и внесен данък върху разходите.

Кои са данъчните документи?

Данъчните документи по смисъла на ЗДДС са:

фактура /по старият закон съществуваха опростена и данъчна фактура, но в последствие тези разновидности на фактурата отпаднаха/;
известията, които се издават към данъчна фактура. Те биват дебитни и кредитни известия. В случаите когато се издават задължително се посочва номерът и датата на фактурата към която се издават;
протоколът;

В кои случаи не е задължително издаването на първичен счетоводен документ/фактура?

Издаването на първичен счетоводен документ, освен в случаите, когато получателят желае или когато това е предвидено в нормативен акт, не е задължително, когато:

стопанската операция е документирана с фискална касова бележка, издадена от фискално устройство, по ред, определен с наредба на министъра на финансите, или с ценна книга, издадена по реда на Наредбата за условията и реда за отпечатване и контрол върху ценни книжа и получател по нея е физическо лице, което не е търговец;
в случаите, когато за доставката са извършени авансови плащания за цялата стойност на доставката и за тях вече са издадени фактури при получаването им, когато настъпи данъчно събитие на доставката може да не се издава фактура;
в случаите в които доставката е документирана с издаването на протокол по чл.117 от ЗДДС;
фактура не се издава в случаите посочени в чл.113, ал.3 от ЗДДС:

В случаите в които не е задължително издаването на фактура, но едната от страните по сделката доставчика или получателя желае да бъде издадена фактура то другата стран е длъжна да окаже необходимото съдействие съгл. чл.113, ал.6 он ЗДДС.

Фактура може да не се издава:

за доставки, по които получателят е данъчно незадължено физическо лице;
за доставки на финансови услуги по чл. 46;
за доставки на застрахователни услуги по чл. 47;
за продажби на самолетни билети;
при безвъзмездни доставки;
за доставки на услуги извършвани по електронен път от лица неустановени в ЕС;
за доставки, осъществени от нерегистрирани по закона физически лица, различни от еднолични търговци, когато за извършените от тях доставки:
се издава документ по реда на специален закон, или
се издава сметка за изплатени суми или документ по чл. 9 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица, или
издаването на документ не е задължително съгласно Закона за данъците върху доходите на физическите лица.

Издаването на фактури е задължение на всяко данъчно задължено лице, независимо от това дали то /доставчикът/ е регистрирано по ЗДДС. Издаването на фактура се извършва в срок от 5 дни от датата на възникване на данъчното събитие; датата на получаване на плащането при авансови плащания; Фактурата се издава най-малко в два идентични екземпляра, от които 1 за доставчика и 1 за получателя. На първият екземпляр задължително трябва да присъства текстът „оригинал“, именно този екземпляр е за получателя на стоката или услугата.

Доставчикът на услуги или стоки съгл. чл.113, ал.7 от ППЗДДС може да упълномощи друго лице да издава фактури и известия към тях от негово име. Задължително е упълномощаването да е в писмена форма.

Данъчно задължените лица издават фактури независимо от това дали получателят е регистрирано по ЗДДС или не е, с изключение на горе посочените случаи и чл.113 от ЗДДС. Когато фактури се издават от лица, които не са регистрирани по ЗДДС те нямат право да посочват във фактурата на отделен ред размера на ДДС.

Фактурите и известията, които се издават от данъчно задължените лице трябва да съдържат трайно вписани при отпечатването следните реквизити сгл. изискванията на ЗДДС:

1. пореден номер;

2. гриф „оригинал“ на първия екземпляр;

3. наименование и адрес на доставчика;

4.наименование и адрес на получателя;

5. идентификационен номер по ДДС по чл. 94, ал. 2 от ЗДДС име и адрес на получателя на доставката/BGбулстат/, съответно номера по чл.84 от ДОПК /булстата/ в случаите когато данъчно задълженото лице не е регистрирано по ЗДДС, идентификационен номер когато получателят е регистриран по ДДС в друга държава членка;

6.количеството и вида на стопанската операция;

7.дата на издаване;

8.идентификационен номер по ДДС по чл. 94, ал. 2 от ЗДДС име и адрес на доставчика на доставката/BGбулстат/, съответно номера по чл.84 от ДОПК /булстата/ в случаите когато данъчно задълженото лице не е регистрирано по ЗДДС, идентификационен номер когато доставчика е регистриран по ДДС в друга държава членка;

9.дата на която е възникнало данъчното събитие на доставката или е получено плащането;

10.единична цена без данъка и данъчната основа на доставката, както и предоставените търговски отстъпки;

11.размер на данъка;

12.сума на плащане ако тя се различава от данъчната основа;

13.ставката на данъка, а ако тя е нулева се посочва основанието за това;

14.обстоятелства които определят стоката като ново превозно средство – при вътреобщностна доставка на ново превозно средство;

Номерата на документите са десетразрядни, нарастващи, като не се допускат дублиране и пропуски. Номерата на фактурите не зависят от вида на бланката или документа. Дублиране на номерата на документите се допуска само в случаите, когато документи се издават от фискално устройство. Всички екземпляри на един и същ документ носят един и същ номер. Номерацията на документите не зависи и не се нарушава при изтичането на календарната година, т.е. номерата на фактурите не започват от 1 всяка календарна година, а следват своята номерация в продължение на годините.В случай, че възможните номера се изчерпят то лицето/клонът, след като писмено уведоми териториалната дирекция на Националната агенция за приходите, започва номерирането отново от „0000000001“.

Ако данъчно задълженото лице има поделения или обекти, същите могат да определят диапазон от номера, които да се използват от поделението (обекта) при издаваните от него документи.

Дефектните или повредените бланки на фактурите (формуляри) и анулираните документи не се унищожават, а всички екземпляри от тях се съхраняват при издателя.

Фактурите за вътреобщностни доставки на стоки и получени услуги, издадени от лица, регистрирани за целите на ДДС в друга държава членка, се считат за отговарящи на изискванията по чл. 114 от закона, когато поредният номер на документа не е десетразряден или съдържа други символи, различни от арабски цифри.

Приемането от получателя на електронни фактури и електронни известия към фактури се счита, че отговарят на изискванията на чл. 114 от закона, независимо дали приемането се извършва в писмена форма (официално или не) или чрез мълчаливо съгласие (чрез обработване или плащане на получените фактури и известия към фактурите). Електронните фактури и известия се смятат за издадени на датата на която доставчикът предостави на клиента електронните фактурите или известията така че да могат да бъдат получени от клиента.

Сумата във фактурата може да бъде посочвана в която и да е валута при условие, че размера на данъка и и данъчната основа се посочват в български лева. Левовата равностойност на валутата може да бъде определена по фиксинга на БНБ към датата на която данъкът ДДС е станал изискуем. Конвертирането между валути, които са различни от еврото се извършва като се използва обменния курс на еврото към всяка една валута. В Република България еврото е фиксирано към лева при курс на 1 евро за 1,95583лв.

Фактура и известие към фактура се издава независимо дали получателят е регистрирано или нерегистрирано по закона лице.

Специфични вписвания във фактурите, регламентирани от ППЗДДС:

При извършване на освободена доставка във фактурата/известието като основание за неначисляване на данък се вписва съответната разпоредба от закона, съгласно която доставката е освободена;
За доставка на обща туристическа услуга във фактурата/известието като основание за неначисляване на данък се посочва режим на облагане на маржа – „туристически услуги“;
За доставка, по която данъкът е изискуем от получателя по доставката, във фактурата/известието като основание за неначисляване на данък се посочва съответната разпоредба на закона или правилника, съгласно която данъкът се начислява от получателя;
в случаите в които се прилага специалния режим на касова отчетност по ЗДДС във фактурите се вписва текста: „касова отчетност“;
в случаите в които не възниква задължение за начисляване на ДДС, но се издават фактури или известия в тях се вписват следните текстове:

– при доставка на стоки като посредник в тристранна операция, с място на изпълнение на територията на друга държава членка на ЕС във фактурата/известието се вписва текстът: „чл.141 2006/112/ЕО“;
– при извършена доставка на стока или услуга, с място на изпълнение на територията на страната от нерегистрирано по ЗДДС лице, както и в случаите в които ДДС е изискуем от получателят, доставката е резултат от вътреобщностно придобиване във фактурата/известието се вписва текстът: „чл.113, ал.9“;

-при извършени доставки на стоки или услуги по чл.21, ал.2 от ЗДДС във фактурата/известието се вписва текстът: „обратно начисляване“, както и съответната разпоредба от ЗДДС или ППЗДДС;

-при извършени вътреобщностни доставки на стоки или услуги във фактурата/известието се вписва текстът: „обратно начисляване“, както и съответната разпоредба от ЗДДС или ППЗДДС;

– при извършване на освободена доставка във фактурата или известието се вписва основанието на закона, въз основа на което не се начислява ДДС;

-за доставки при които данъкът е изискуем от получателя във фактурата или известието се вписва основанието на ЗДДС или ППЗДДС, въз основа на което не се начислява ДДС;

Протоколи по ЗДДС

Бланките на протоколите, издавани от регистрирани по ЗДДС лица, с изключение на протоколите по чл. 116, ал. 4 от закона, трябва да съдържат трайно вписани при отпечатването реквизити по чл. 78, ал. 1, т. 1, 3 и 4:

1. пореден номер;

2. гриф „оригинал“ на първия екземпляр;

3. наименование, идентификационен номер на лицето, което ще ги издава;

4. идентификационен номер по ДДС по чл. 94, ал. 2 отЗДДС – в общия случай представлява: BGбулстат.

Номерата на протоколите, както при фактурите са нарастващи без дублиране и пропуски и не зависят от вида на бланката. Всички екземпляри на един и същи протокол носят един и същ номер.Номерацията на бланките на протоколите отново не зависи и не се нарушава при изтичането на календарната година.

Отново в случай, че лицето/клонът на лицето има поделения или обекти, същите могат да определят диапазон от номера, които да се използват от поделението (обекта) при издаваните от него протоколи. При запълването му се определя нов диапазон.

Погрешно съставени или поправени протоколи се анулират и се издават нови. За погрешно съставени се смятат и издадените протоколи, в които е начислен данък, въпреки че не е следвало да бъде начислен. За анулирането не се издава нов протокол, а в погрешно съставения се посочва основанието за анулиране.

Дефектните или повредените бланки (формуляри) и анулираните протоколи не се унищожават, а всички екземпляри от тях се съхраняват при издателя.

Страницата има за цел общо въвеждане в нормативната уредба, с което целим да бъдем полезни на нашите клиенти и читатели.