Давностни срокове за погасяване на публични вземания

ДАВНОСТНИ СРОКОВЕ ЗА ПОГАСЯВАНЕ НА ПУБЛИЧНИ ВЗЕМАНИЯ

Полезна информация: Давностни срокове за погасяване на публични вземания:

Давността в данъчно-осигурителното право е конкретизирана от чл.171 до чл. 174 от ДОПК. С изтичане на погасителната давност НАП не може да упражни правото си а принудително събиране.

Публичните вземания се погасяват с изтичането на 5 год. давностен срок / например: данъци /, считано от 1-ви януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок / чл.171 от ДОПК /.

Счетоводна Кантора Варна 0885515152 skantoravarna@gmail.com

С изтичането на 10 год. давностен срок, считано от 1-ви януари на годната, следваща годината през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания, независимо от спирането или прекъсването на давността, с изключение на случаите в които задължението е разсрочено по реда на чл.171, ал.2 от ДОПК. С прекъсването на давността започва да тече нов 5 год. давностен срок.

ДОПК: „Чл. 171. (1) Публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок.

(2) С изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено.“

Давността в данъчно-осигурителното право е конкретизирана от чл.171 до чл. 174 от ДОПК. С изтичане на погасителната давност НАП не може да упражни правото си на принудително събиране.

В чл.20 от ДОПК е определен начинът на изчисляване на сроковете

Пример: Ако вашето задължение за внасяне на окончателен корпоративен данък за 2007г , който е определен с данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО, съответно подадена в НАП в срок до 31.03.2008г възлиза на 5 000 лева, но вие не сте погасили това ваше задължение в законовия срок до 31.03.2008г. Давността за погасяването на това ваше задължение започва да тече от 01.01.2009г, като 5 годишния давностен срок изтича на 01.01.2014г.

Лихвите върху публични вземания се погасяват с изтичането на 3 год. давностен срок / сгл. чл.110 от ЗЗД /. За да се позове на изтеклия давностен срок данъчно задълженото лице трябва да подаде в компетентната данъчна администрация на НАП – Иск За недължимост на вземането или Възражение срещу иск За плащане. Органите по приходите прилагат последиците от изтеклата давност само след подаване на писмено възражение или искане от страна на длъжника. Тя не се прилага служебно / чл.119 от ЗЗД / .Съгл.

“ Чл. 119. С погасяването на главното вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е изтекла. “

От тук следва, че след подаване на възражение за изтекла давност на главницата би следвало да се погасят и лихвите върху нея поради изтекла давност, макар за тях все още да не е изтекла давността. Лихви върху лихви и лихви върху глоби не се дължат, съгл. чл.175, ал.3 от ДОПК.

Лихви за забава се дължат от датата на която задълженията са станали изискуеми до датата на погасяването им. С изтичането на три годишен срок съгл. чл.111, т. в от ЗЗД се погасяват вземанията за лихви.

В случай, че е влязло в сила съдебно решение което е присъдена лихва, то тя се погасява лед изтичането на нов пет годишен срок, като в този пет годишен срок се погасява и вземането по присъдената главница – чл.117 от ЗЗД:

„Чл. 117. От прекъсването на давността почва да тече нова давност.

(Ал. 2 изм. – ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години.“

Погасителната давност представлява законово определен период от време, след изтичането на който се погасяват определени права и задължения. Погасителната давност погасява правото на иск, с който се отправя иск до съда за защита на нарушеното материално право. Погасителната давност започва да тече от деня в който вземането става изискуемо.

Датата от която вземането става изискуемо е момента в който възниква правото на лицето да предяви иск за защита . Денят от който започва да тече давностния срок е различен за различните случаи. Например в един договор може да е договорена клауза за плащане на доставената стока или извършената услуга след пет месечен период считано от датата на доставката, то давностния срок ще започне да тече 150 дни /5 месеца/ след датата на фактурата за доставка. Денят от който започва да тече давностния срок може да бъде датата на фактурата за доставка, датата на лизинговия договор или друга дата определена в договора между страните. Ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало. За вземания от непозволено увреждане давността почва да тече от откриването на дееца. При искове за неустойка за забава давностният срок започва да тече от последния ден, за който се начислява неустойката.

Прилагане на давността

Общото при всички случаи в които се прилага погасената давност е, че тя не се прилага служебно, съгл. чл.120 от ЗЗД. Давността се прилага п възражение на длъжника, а не служебно. Ревизиращият орган или съдът няма задължение да следи дали предявеният иск или вземането не са с изтекла погасителна давност. В случай, че преди изтичане на давностния срок се предяви иск до некомпетентен орган давността не се счита за изтекла, ако изтича след подаването на молбата до компетентния орган.

Давностния срок за погасяване на вземанията на НОИ За неправилно извършени осигурителни плащания, неоснователно изплатени парични обезщетения и надвзети пенсии и лихвите върху тях се погасяват на 5 год. давностен срок, считано от 1-ви януари на годината, следваща годината за която се отнасят съгл. чл.115, ал.1 от КСО; С изтичането на 10 год. давностен срок, считано от 1-ви януари на годната, следваща годината а която се отнасят, се погасяват всички вземания, независимо от спирането или прекъсването на давността / чл.115, ал.2 от КСО /. С прекъсването на давността започва да тече нов 5 год. давностен срок.

Електронната система на НАП дава възможност на всеки да направи проверка по ЕГН или Булстат/ЕИК за дължимите от него и вписани по данъчно осигурителната му сметка задължения за осигуровки и данъци. Информационната система дава справка и за това какви задължения на данъчно задълженото лице са погасени с постъпилите плащания от негова страна по сметките на НАП. Това свое право за достъп до електронната система на НАП данъчно задължените лица могат да упражнят на страницата на НАП за електронни услуги: http. Електронните услуги на НАП са достъпни с квалифициран електронен подпис. Тези от вас които не притежават квалифициран електронен подпис /КЕП/ могат да ползват услугите на НАП чрез въвеждане на персонален идентификационен код /ПИК/. Как можете да получите своя ПИК? Като подадете Заявление за получаване на ПИК в офисите на НАП. Получаването на ПИК не се таксува. ПИК дава достъп до следните услуги :

Справка за осигурителен доход;
Справка за членство в пенсионен фонд и месеците, за които има извършени преводи от НАП към универсален и/ или професионален пенсионен фонд;
Справка за активен трудов договор
Подаване на искане за издаване на документи;
Справка за задълженията.

ПИК се издава веднага в случаите когато Заявлението се подава в офис на НАП по адрес на регистрация. Получаването му е лично ли от упълномощено лице с нотариално заверено пълномощно. Пълномощното трябва да бъде представено в оригинален вид. Заявлението може да бъде подадено и по пощата, с обратна разписка, но получаването на ПИК отново става лично в офисите на НАП или от упълномощено лице. ПИК не се изпращат по пощата. НОИ от своя страна също издава ПИК, който се получава след подаване на Заявление за издаване на ПИК в офисите на НОИ. Получаването на ПИК е безплатно. персоналния идентификационен код на НОИ ще ви даде достъп единствено до услугите предоставяни от НОИ:

наличие или липса на информация в Регистъра на осигурените лица за натрупани осигурителни права;
отпускане и изплащане на краткосрочни и дългосрочни обезщетения;
актуално състояние на изплащаните пенсии и добавки;
справка за издадени пенсионни разпореждания;

ПИК отново се получава в офисите на НОИ лично или от упълномощено с нотариално заверено пълномощно лице. Услугите на електронната страница на НОИ са достъпни с ПИК на следващият ден от издаването му.

Давностен срок съгл. чл.110, и чл.111 от ЗЗД:

“ Чл 110 С изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок…
Чл 111.. С изтичане на тригодишна давност се погасяват:
а) вземанията за възнаграждение за труд, за които не е предвидена друга давност ;
б) вземанията за обезщетения и неустойки от неизпълнен договор;
в) вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания „.

Съгл. разпоредбите на чл.162, ал.2, т.9 от ДОПК лихвата, дължима върху данъци се счита за публично вземане, следователно давностният срок с изтичането на който тя се погасява е 5 годишен.

Важно е да знаете, че давностния срок се прекъсва съгл. разпоредбите на чл.172, ал.1 и 2 от ДОПК:

„Чл. 172. (1) Давността спира:

1. когато е започнало производство по установяване на публичното вземане – до издаването на акта, но за не повече от една година;

2. когато изпълнението на акта, с който е установено вземането, бъде спряно – за срока на спирането;

3. когато е дадено разрешение за разсрочване или отсрочване на плащането – за срока на разсрочването или отсрочването;

4. когато актът, с който е определено задължението, се обжалва;

5. с налагането на обезпечителни мерки;

6. когато е образувано наказателно производство, от изхода на което зависи установяването или събирането на публичното задължение.

(2) Давността се прекъсва с издаването на акта за установяване на публичното вземане или с предприемането на действия по принудително изпълнение. Ако актът за установяване бъде отменен, давността не се смята прекъсната.

(3) От прекъсването на давността започва да тече нова давност.“

Публичните вземания се погасяват съгл. разпоредбите на чл.168 от ДОПК:

„Чл. 168. Публичното вземане се погасява:

1. когато е платено;

2. чрез прихващане;

3. по давност;

4. при опрощаване;

5. при смърт на физическото лице – след изчерпване на имуществото му, освен ако наследниците или други лица отговарят за публичното задължение;

6. след разпределение на постъпленията от осребряване на актива на юридическо лице, обявено в несъстоятелност, освен ако други лица отговарят за публичното задължение;

7. при заличаване на юридическото лице след прекратяване с производство по ликвидация, освен ако други лица отговарят за публичното задължение.“

Прекъсване и спиране на давностния срок

Прекъсването на давностния срок води до заличаване на времето, което е изтекло да настъпването на основанието а неговото за неговото извършване. Прекъсване на погасителната давност може да се извърши само преди изтичането й. След изтичането на погасителната давност тя не може да бъде прекъсвана или спирана. Давността се прекъсва в хипотезите на чл.116 и 107 от ЗЗД:

„Чл. 107. Задължението се подновява, когато се замени с друго по съглашение с кредитора. В такъв случай обезпеченията на старото задължение се запазват за новото, ако лицата, които са ги дали, се съгласят за това

Чл. 116. Давността се прекъсва:

а) с признаване на вземането от длъжника;

б) с предявяване на иск или възражение или на искане за почване на помирително производство; ако искът или възражението или искането за почване на помирително производство не бъдат уважени, давността не се смята прекъсната;

в) с предприемане на действия за принудително изпълнение.“

Давността спира и нейният срок не тече при настъпване на определинете в закона обстоятелства, като изтеклият до този момент срок запазва своето действие – чл.115 от ЗЗД:

„Чл. 115. Давност не тече:

а) между деца и родители, докато последните упражняват родителски права;

б) между намиращи се под настойничество или попечителство и техните настойници или попечители, докато трае настойничеството или попечителството;

в) между съпрузи;

г) за вземанията на лица, чието имущество по закон или по разпореждане на съда е под управление, срещу управителя, докато трае управлението;

д) за вземанията за обезщетение на юридически лица срещу техните управители, докато последните са на служба;

е) за вземанията на ненавършили пълнолетие и на поставени под запрещение лица за времето, през което нямат назначен законен представител или попечител, и 6 месеца след назначаването на такъв или след прекратяването на недееспособността;

ж) докато трае съдебният процес относно вземането.

Ако давностният срок изтича по време, когато кредиторът или длъжникът са военно мобилизирани, искът може да бъде предявен до изтичане на 6 месеца от демобилизирането им.“

Публичните вземания се погасяват в следната последователност, съгл. чл.169 от ДОПК:

„Чл. 169.(1) Публичните вземания се погасяват в следната последователност: главница, лихви, разноски.

(2) Разсрочените и отсрочените публични вземания се погасяват в последователност: главница, лихви, разноски.

(3) При наличие на няколко публични вземания, които длъжникът не е в състояние да погаси едновременно до започване на принудителното им събиране, той може да заяви кое от тях погасява пред съответния компетентен орган. Ако не е заявил това, те се погасяват съразмерно.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г., изм. с РКС № 2 от 2014 г. – ДВ, бр. 14 от 2014 г., изм. – ДВ, бр. 18 от 2014 г., в сила от 04.03.2014 г.) За публичните задължения, установявани от Националната агенция за приходите, до започване на принудителното им събиране, длъжникът заявява по ред и начин, определени със заповед на министъра на финансите, вида на задълженията, които иска да погаси:

1. задължения за данъци и други задължения за централния бюджет;

2. задължения за здравноосигурителни вноски за бюджета на Националната здравноосигурителна каса;

3. задължения за задължителни осигурителни вноски за социалноосигурителните фондове, администрирани от Националния осигурителен институт;

4. задължения за вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване.

(5) (Нова – ДВ, бр. 18 от 2014 г., в сила от 04.03.2014 г.) В случаите по ал. 4 с постъпила сума се погасява задължението от съответния вид, срокът за внасяне на което изтича най-рано към датата на плащането, освен ако в закон не е предвидено друго. Ако срокът за внасяне на две или повече публични задължения от един и същ вид изтича на една и съща дата, те се погасяват съразмерно.

(6) (Нова – ДВ, бр. 98 от 2013 г., в сила от 01.12.2013 г., предишна ал. 5, изм. – ДВ, бр. 18 от 2014 г., в сила от 04.03.2014 г.) При прилагането на ал. 5 към погасяване на лихви се пристъпва след погасяване на всички главници на задълженията.

(7) (Нова – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г., предишна ал. 5 – ДВ, бр. 98 от 2013 г., в сила от 01.12.2013 г., предишна ал. 6, изм. – ДВ, бр. 18 от 2014 г., в сила от 04.03.2014 г.) Алинеи 4 и 5 не се прилагат за вземания по невлязъл в сила акт, освен ако до образуване на изпълнителното дело лицето подаде заявление до компетентната териториална дирекция, че погасява задължението си по този акт или погасяването става чрез прихващане.

(8) (Изм. – ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г., предишна ал. 5 – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г., предишна ал. 6 – ДВ, бр. 98 от 2013 г., в сила от 01.12.2013 г., предишна ал. 7, изм. – ДВ, бр. 18 от 2014 г., в сила от 04.03.2014 г.) След образуване на изпълнителното дело ал. 3, 4 и 5 не се прилагат, като публичните вземания се погасяват в следната последователност: разноски, главница, лихви.

(9) (Нова – ДВ, бр. 18 от 2014 г., в сила от 04.03.2014 г.) Заповедта по ал. 4 се публикува на интернет страниците на Министерството на финансите и Националната агенция за приходите.“

Важно е да знаете също така, че съгл. разпоредбите на чл.174 от ДОПК доброволно платени публични задължения, с изтекла погасителна давност не се възстановяват, вкл. тези които са отписани по реда на чл.173 от ДОПК.

В ДОПК не е предвиден давностен срок, с който да се погасяват недължимо внесени и надплатени от данъчно задължените лица данъци и такси. ДОПК третира публичните вземания и давността им. Вземанията на данъчно задължените лица от държавните и общински органи по повод на надвнеси от тяхна страна данъци и такси могат да се класифицират като частни. От тук следва че тези вземания се третират по чл.110 от ЗЗД – според разпоредбите на който погасяването им става с 5 годишен давностен срок. Давностният срок започва да тече в зависимост от основанието на плащането:

ако то е извършено въз основа на първоначална липса на основание за плащане, то момента на давността започва да тече от деня на плащането;
в случай, че плащането е направено при отпаднало вече основание за плащане – давността започва да тече от деня, следващ деня на влизане на решението или акта, с което е отменено основанието или акта, въз основа на които е направено плащането.

Например: Вашата фирма с подаването на справката си по ЗДДС е декларирала ДДС за възстановяване, но едновременно с това не е потърсила правото си за възстановяване на ДДС. Давностния срок започва да тече от деня в който е трябвало да бъде подадена декларацията по ДДС, едновременно с която е трябвало да се подаде искане за възстановяване на ДДС, т.е. 14 ти. – срокът е по чл.110 от ЗЗД – 5 год.., а не този посочен в чл.171 от ДОПК.

Не на последно място е важно да се знае кои точно вземания са определени като публични вземания?

Публичните общински и държавни вземания са подробно регламентирани в чл.162 от ДОПК:

„Чл. 162. (1) Държавните и общинските вземания са публични и частни.

(2) Публични са държавните и общинските вземания:

1. за данъци, включително акцизи, както и митни сборове, задължителни осигурителни вноски и други вноски за бюджета;

2. за други вноски, установени по основание и размер със закон;

3. за държавни и общински такси, установени по основание със закон;

4. за незаконосъобразно извършени осигурителни разходи;

5. за паричната равностойност на вещи, отнети в полза на държавата, глоби и имуществени санкции, конфискации и отнемане на парични средства в полза на държавата;

6. (доп. – ДВ, бр. 86 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) по влезли в сила присъди, решения и определения на съдилищата за публични вземания в полза на държавата или общините, както и решения на Европейската комисия за възстановяване на неправомерно предоставена държавна помощ;

7. по влезли в сила наказателни постановления;

8. (нова – ДВ, бр. 12 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) за недължимо платените и надплатените суми, както и за неправомерно получените или неправомерно усвоените средства по проекти, финансирани от предприсъединителните финансови инструменти, оперативните програми, Структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз, европейските земеделски фондове и Европейския фонд за рибарството, Инструмента Шенген и Преходния финансов инструмент, включително от свързаното с тях национално съфинансиране, които възникват въз основа на административен акт, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в националното законодателство и в правото на Европейския съюз;

9. (предишна т. 8, изм. – ДВ, бр. 12 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) лихвите за вземанията по т. 1 – 8.

(3) Публичните вземания се установяват и събират в левове.

(4) Частни са държавните и общинските вземания извън тези по ал. 2.“

Публичните държавни и общински вземания се събират в левове.

Процедурата на Поканата за доброволно изпълнение на дължимите данъчни задължения е регламентирана в чл.182 от ДОПК:

„Чл. 182. (1) (Изм. – ДВ, бр. 12 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Ако задължението не бъде изпълнено в законоустановения срок, преди да бъдат предприети действия за принудителното му събиране, органът, установил вземането, изпраща покана до длъжника да плати задължението си в 7-дневен срок. За връчването на поканата от органа, установил вземането, се прилагат съответно разпоредбите на глава шеста. За вземанията, установявани от Националната агенция за приходите, поканата се изпраща от публичния изпълнител.

(2) Едновременно със или след поканата по ал. 1 органът по ал. 1 може:

1. да уведоми длъжника по телефона и/или с посещение на място за последиците и възможните действия по събирането на вземането, в случай че не изпълни доброволно определените задължения;

2. ако задължението е по-голямо от 5000 лв. и не е представено обезпечение в размер на главницата и лихвите, да поиска от органите на Министерството на вътрешните работи:

а) да не се разрешава на длъжника или на членовете на контролните или управителните му органи напускане на страната, както и да не се издават или да се отнемат издадените паспорти и заместващите ги документи за преминаване на държавната граница;

б) да уведоми всички органи, които по силата на нормативни актове издават лицензии или разрешения за извършване на определени дейности, за които се изисква удостоверяване на публичните задължения.

(3) В случаите, когато задължението не бъде изпълнено в срока за доброволно изпълнение, органът по ал. 1 може и:

1. да постави на видно място в съответната администрация съобщение за длъжниците, неплатили в срок задълженията си;

2. да разгласява чрез бюлетин или чрез средствата за масово осведомяване списъци на длъжници с неуредени публични задължения, включително техния размер, когато общото задължение надвишава 5000 лв.

(4) По преценка на съответния орган действията по ал. 2 могат да се предприемат едновременно или поотделно с оглед размера на задължението или поведението на длъжника до окончателното му погасяване.

(5) В случай, че публичното задължение не съществува или е в значително по-малък размер от разгласения, съответният орган прави опровержение по реда на ал. 3.

(6) При погасяване на задължението или при предоставянето на обезпечение в размера на главницата и лихвите органът по ал. 1 е длъжен да поиска служебно прекратяване на мерките по ал. 2, т. 2, буква „а“ от органите на Министерството на вътрешните работи или по искане на заинтересуваното лице в 3-дневен срок от узнаването.“

Данъчните задължения могат да бъдат разсрочвани при условията и редът на чл.183 от ДОПК:

„Чл. 183. (1) По искане на длъжника, подадено до компетентния орган, може да се разреши плащането на дължимите суми да се извърши изцяло, до определен краен срок (отсрочване) или да става на части (разсрочване) съгласно одобрен погасителен план.

(2) Отсрочването или разсрочването се допуска при наличието на следните условия:

1. задължението, за което се иска отсрочване или разсрочване, не може да се погаси изцяло с наличните парични средства към датата на подаване на искането и текущите парични постъпления за период от три месеца след тази дата, намалени с необходимите текущи парични плащания за период от три месеца от същата дата и гарантиращи продължаването на стопанската дейност, като към наличните парични средства се прибавят и сумите, които биха постъпили при:

а) осребряване на активите по балансова стойност към датата на подаване на искането, с изключение на тези, без които е невъзможно осъществяването на извършваната стопанска дейност;

б) събиране на изискуемите към датата на подаването на искането вземания на длъжника от трети лица;

2. (отм. – ДВ, бр. 14 от 2011 г., в сила от 15.02.2011 г.)

3. коефициентите за рентабилност, ефективност и финансова автономност за предходните две години на годината, в която е подадено искането, и за периода, за който се иска отсрочване или разсрочване, въз основа на доказателствата за бъдещо развитие са определени по методи и са в границите на стойности, установени с наредбата по ал. 9;

4. минималният размер на предоставеното обезпечение покрива размера на главницата и лихвите на задължението за периода на действие на разрешението.“

Важно е да знаете, че: За периода на отсрочването или разсрочването длъжникът дължи лихва в размер на основния лихвен процент, ако изпълнява задълженията си съгласно погасителния план. За периода на разсрочване на задължителни осигурителни вноски се дължи лихва съгласно чл. 113 от Кодекса за социално осигуряване. При неизпълнение на падежа, съответно на две вноски съгласно погасителния план, дължимите суми стават незабавно изискуеми заедно със законната лихва от датата на даденото разрешение.

Отсрочване или разсрочване не се разрешава:

1. по отношение на юридическо лице или на едноличен търговец, за които е взето решение за прекратяване с ликвидация, открито е производство по несъстоятелност или производство по оздравяване на предприятието;

2. след като бъде определен начинът на продажба по чл. 238;

3. за задължения по ЗДДС и по Закона за акцизите и данъчните складове, с изключение на задълженията по влязъл в сила ревизионен акт;

4. за удържаните и невнесени в срок суми с изключение на задълженията по влезли в сила ревизионни актове.

5.Не се разрешава отсрочване на задължения за задължителни осигурителни вноски с изключение на случаите по чл. 186 и влезли в сила ревизионни актове.

Процедурата за разсрочване е следната:

1.Отправя се искане до директора на компетентната администрация;

2.Към искането за отсрочване и разсрочване на задълженията се прилагат доказателства за:

финансово-икономическото състояние на длъжника, както и перспективна програма за развитие – за едноличен търговец, юридическо лице или приравнено на него;
семейното и имущественото състояние на длъжника по образец, утвърден от министъра на финансите – за физическите лица;
всички други публични задължения, включително лихвите по тях, както и за всички задължения към частни кредитори и лихвите по тях;
коефициентите за рентабилност, ефективност и финансова автономност за предходните две години на годината, в която е подадено искането, и за периода, за който се иска отсрочване или разсрочване, въз основа на доказателствата за бъдещо развитие

3. В срок от три месеца след внасянето на искането за отсрочване на задълженията директорът на компетентната администрация се произнася по искането;

4. Отказът да се издаде разрешение за отсрочване или разсрочване се извършва с мотивирано решение, което се съобщава в 7-дневен срок от издаването му на длъжника. В решението се посочва в какви срокове и пред кого може да бъде обжалвано. Непроизнасянето в срок по искането за издаване на разрешение за отсрочване или разсрочване се счита за мълчалив отказ.

5. Евентуалният отказ може да се обжалва в 14-дневен срок от връчването му чрез органа, който го е издал, пред:

административния съд по местонахождението на органа; Върховния административен съд в случаите, когато отказът е издаден от министър или ръководител на администрация, непосредствено подчинена на Министерския съвет; административния съд по местонахождението на органа;

6. Мълчаливият отказ може да се обжалва в 14-дневен срок от изтичането на срока от 3 месеца от внасянето на искането.

7. В 7 дневен срок от получаването на жалбата органът, чийто отказ се обжалва, може да преразгледа въпроса и да издаде исканото разрешение за отсрочване или разсрочване.

Благодарим Ви за проявения интерес!

В случай че се интересувате от счетоводните услуги, които предлага кантората ще се радваме да бъдете наши клиенти!

Консултации по телефона не се дават. Благодарим за разбирането!

Всички права запазени!