СС 7 – ОТЧЕТИ ЗА ПАРИЧНИТЕ ПОТОЦИ В сила от 01.01.2005 г., Обн. ДВ. бр.30 от 7 Април 2005г., изм. ДВ. бр.86 от 26 Октомври 2007г. (Изм. – ДВ, бр. 86 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) СС 7 урежда осигуряването на информация за историческите изменения на паричните наличности и паричните еквиваленти на предприятието чрез отчет за паричните потоци.
СС 7 – ОТЧЕТИ ЗА ПАРИЧНИТЕ ПОТОЦИ
Обхват
1.1. (изм. – ДВ, бр. 86 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Предприятията, прилагащи двустранно счетоводно записване, изготвят отчет за паричните потоци в съответствие с изискванията на този стандарт.
1.2. (изм. – ДВ, бр. 86 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Предприятията, представящи консолидирани финансови отчети, съответно изготвят и консолидиран отчет за паричните потоци, като освен с изискванията на този стандарт се съобразяват и с изискванията на СС 27 – Консолидирани финансови отчети и отчитане на инвестициите в дъщерни предприятия.
1.3. (изм. – ДВ, бр. 86 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Съвместно контролираните предприятия изготвят самостоятелен отчет за паричните
потоци.
1.4. Участниците в съвместно контролирани дейности и съвместно контролирани активи представят в своите отчети за паричните потоци и дяловете си в паричните потоци от съвместно контролираните дейности и съвместно контролираните активи.
Определения
2. В този стандарт се използват термини със следното значение:
Парични средства – краткосрочни финансови активи под формата на парични наличности и/или парични еквиваленти. Парични наличности – налични в брой пари и безсрочни депозити.
Парични еквиваленти – краткосрочни, високоликвидни вложения, които са лесно обратими в съответни парични суми и които съдържат незначителен риск от промяна в стойността им.
Парични потоци – входящите (постъпленията) и изходящите (плащанията) потоци от парични наличности и парични еквиваленти. Паричните потоци изключват движенията между статиите, които представляват парични наличности или парични еквиваленти, защото тези елементи представляват по-скоро част от управлението на паричните наличности на предприятието, отколкото част от неговата основна, инвестиционн и финансова дейност. Управлението на паричните потоци обхваща инвестирането на свободните парични наличности в парични еквиваленти. Основна дейност – дейността на предприятието, която не може да се определи като инвестиционна или финансова дейност. Инвестиционна дейност – придобиване и продажба (включително предоставените или получените аванси) на:
а) дълготрайни (дългосрочни) активи, независимо от конкретния им вид, и
б) краткосрочни финансови активи, които:
– не са включени в паричните еквиваленти;
– не се държат за дилърски операции или търговски цели, и
– не са класифицирани като държани за осъществяване на финансова дейност.
Финансова дейност – сделки на предприятието, които водят до промяна в размера и състава на собствения и/или привлечения капитал, чрез:
а) поемане на парични средства от външни за дейността на предприятието източници, като:
– емитиране на ценни книжа на собствения капитал или дългови ценни книжа;
– допълнителни вноски на собствениците, или
– краткосрочни или дългосрочни кредити от заемодатели;
б) изплащане на парични средства на външни за дейността на предприятието получатели, като:
– покриване на задължения (независимо от конкретния им вид), произтичащи от получени парични средства по реда на буква „а“;
– покриване на задължения по лизингови договори;
в) постъпления и плащания за финансови активи (дългосрочни и/или краткосрочни), класифицирани като държани за осъществяване на финансова дейност.
Представяне на паричните потоци в отчета за паричните потоци
3. (изм. – ДВ, бр. 86 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Отчетът за паричните потоци трябва да представя паричните потоци през отчетния период, групирани по основна, инвестиционна и финансова дейност, чрез пряк метод:
3.1. Пряк метод е този, при който паричните потоци от различните видове сделки, осъществени от предприятието, се отразяват в отделните дейности по основни класове брутни парични постъпления и брутни плащания за отчетния период.
При прекия метод информация за основните класове брутни парични постъпления и плащания може да бъде получена от:
а) счетоводните регистри на предприятието за движението на паричните му средства;
б) размера на статиите в отчета за приходите и разходите, коригиран с промените през отчетния период в размера на статиите на счетоводния баланс, като се вземат предвид всички промени в тези статии, настъпили в резултат на сделки, осъществени без използването на парични средства.
3.2. (отм. – ДВ, бр. 86 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Отчитане на парични потоци на нетна база
4. Паричните потоци се отчитат на нетна база в следните случаи:
4.1. Когато отразяват по-скоро дейността на клиента, отколкото дейността на предприятието, като например наеми, събирани от името на и плащани на собствениците на имотите.
4.2. Когато паричните потоци са в резултат на пера, при които обращаемостта е бърза, тъй като падежите са кратки, като:
а) закупуване и продажба на парични еквиваленти;
б) получени краткосрочни кредити, включително овърдрафт.
Безналични сделки
5. (изм. – ДВ, бр. 86 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Инвестиционните и финансовите сделки, които не изискват използването на парични средства, се изключват от отчета за паричните потоци.
Валутни парични потоци
6. Паричните потоци, произтичащи от сделки в чужда валута, се оценяват в левове по реда на СС 21 – Ефекти от промените във валутните
курсове.
Извънредни статии
7. Паричните потоци, отнасящи се към извънредни статии, се категоризират като произтичащи от основна, инвестиционна или финансова дейност в зависимост от всеки конкретен случай.
Лихви и дивиденти
8. Паричните потоци от лихви (независимо дали са капитализирани или не), дивиденти и сходни на тях се категоризират като произтичащи от основна, инвестиционна или финансова дейност в зависимост от конкретния случай.
Лизингови договори
9. Постъпленията по лизингови договори с предмет активи (услуги), произвеждани в предприятието лизингодател, се представят като парични потоци от основна дейност. Във всички останали случаи постъпленията се представят като парични потоци от инвестиционна дейност.
Плащанията по лизингови договори, независимо от дейността на предприятието лизингополучател, се представят като парични потоци от финансова дейност.
Данъци от печалбата
10. Паричните потоци, произтичащи от данъци от печалбата, се представят отделно и се категоризират като парични потоци от основна дейност, освен ако могат да бъдат конкретно определени като произтичащи от инвестиционна или финансова дейност.
Участия в дъщерни, асоциирани и смесени предприятия
11. Паричните потоци, произтичащи от участия в дъщерни, асоциирани и смесени предприятия, се представят в зависимост от използвания метод за отразяване на тези участия. Например: при пропорционална консолидация паричните потоци се представят пропорционално; при метода на собствения капитал или на себестойността паричните потоци се представят в зависимост от движението на парични средства между инвеститора и получателя им.
Бизнескомбинации – придобивания
12. Независимо от заеманата страна в бизнескомбинации – придобивания (придобиващ или придобиван), съвкупните парични потоци, произтичащи от придобиване, се представят отделно и се категоризират като парични потоци от инвестиционна дейност. Съвкупните парични потоци о придобивания се определят, като изплатените или получените парични средства се коригират със сумата на паричните средства в придобитото или продаденото предприятие.
Допълнителни оповестявания
13. Предприятието оповестява:
а) размера на държаните от предприятието парични средства, които не са на разположение за ползване от ръководството;
б) компонентите на паричните наличности и паричните еквиваленти, както и начина им на представяне в статиите на счетоводния баланс.
(Изм. – ДВ, бр. 86 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Връзка между счетоводния баланс и отчета за паричните потоци
14. (изм. – ДВ, бр. 86 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Посочените суми в отчета за паричните потоци като парични средства в началото и в края на периода трябва да отговарят на сумите, посочени в равностойните статии на счетоводния баланс.
Отчети за паричните потоци
15.1. (изм. – ДВ, бр. 86 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Примерна схема на отчет за паричните потоци е представена в приложение № 1.
15.2. (изм. – ДВ, бр. 86 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Малките предприятия могат да изготвят отчет за паричните потоци по прекия метод, посочен в приложение № 1, като посочват само колоните „Нетен поток“ за предходния и текущия период.
15.3. Статиите в съответните раздели на отчетите за паричните потоци се подреждат по степен на същественост (значимост) за изготвящите ги предприятия.
15.4. Предприятията могат да добавят нови статии или да променят наименованието на посочените, когато с това се постига по-пълно или по-прецизно представяне на отчетите за паричните потоци.
15.5. Предприятията не посочват статии, за които липсва счетоводна информация.
15.6. Изисквания при попълването на отчет за паричните потоци, изготвен по прекия метод:
а) в статия „Парични потоци, свързани с търговски контрагенти“ се посочват всички входящи и изходящи парични потоци, произтичащи от търговски взаимоотношения на предприятието със:
– клиенти и други дебитори, включително получените парични аванси;
– доставчици и други кредитори, включително предоставените парични аванси;
б) в статии „Краткосрочни финансови активи, държани за търговски цели“ и „Парични потоци, свързани с краткосрочни финансови активи“ се посочват паричните потоци, получени от продажби или платени за придобиването им пряко или чрез разчети за контрагенти;
в) в статия „Парични потоци, свързани с трудови възнаграждения“ се посочват паричните потоци, изплатени на/за или възстановени от:
– списъчния или извънсписъчния персонал (независимо от това, дали е трудово, извънтрудово, облигационно или друг вид договореното правоотношение);
– осигурителни организации, независимо от формата и/или конкретното съдържание на осигурителните отношения (пенсионни, здравни, законовоустановени, доброволни, лични, за сметка на предприятието, надбавки, добавки и т.н.);
– бюджетни предприятия по повод на трудови възнаграждения (данъци, такси, вноски и т.н., дължими от или на предприятието, които могат да бъдат за сметка на получателя или платеца на възнаграждението);
– други подобни постъпления и/или плащания;
г) в статии „Парични потоци от лихви, комисиони, дивиденти и други подобни“ се посочват както постъпленията и/или плащанията за лихви, комисиони и дивиденти, така и надбавките, отбивите и др. подобни, които по съдържание се доближават до лихвите, комисионите и дивидентите, въпреки че са наименувани по друг начин;
д) в статия „Положителни и отрицателни валутни курсови разлики“ в раздела за основна дейност се посочват само тези валутни курсови разлики, които пряко кореспондират с паричните средства на предприятието; в тази статия не намират отражение начислените и впоследствие платени валутни курсови разлики, произтичащи от разчети с контрагенти; те се посочват като част от паричния поток на основанието, въз основа на което са възникнали, например: начислена и впоследствие платена курсова разлика от лихви във валута се отразява като паричен поток от лихви; резултатът о преоценки на паричните средства във валута се отразява като паричен поток от курсови разлики.
В статиите със същото наименование в следващите два раздела се посочват само реализираните валутни курсови разлики, т.е. получените в парични средства или платените с парични средства;
е) в статия „Платени и възстановени данъци от печалбата“ се отразяват съответните парични потоци без оглед на финансовия период, за който се отнасят – текущ или предходен;
ж) в статия „Плащания при разпределения на печалби“ се отразяват съответните парични потоци без оглед на финансовия период, за който се отнасят – текущ или предходен;
з) в статии „Други парични потоци от основна (инвестиционна) финансова дейност“ се посочват паричните потоци, които:
– по съдържание се припокриват с наименованието на статия в друг раздел на отчета; например надбавка към трудово възнаграждение, която предприятието е платило на свой служител във връзка с конкретно положен труд в дейност, която е класифицирана като финансова или инвестиционн в този случай предприятието следва да покаже това плащане като изходящ паричен поток от финансовата или инвестиционната дейност, а не в статия „Парични потоци, свързани с трудови възнаграждения“ към раздел „Парични потоци от основна дейност“;
– са незначителни по размер и същевременно не отговарят на съдържанието на друга статия в съответния раздел на отчета. Недопустимо е размерът на тази статия да бъде най-голям в сравнение с останалите статии в същия раздел на отчета, т.е. по степен на
същественост тази статия да е най-съществената за съответния раздел;
и) в статия „Парични потоци, свързани с дълготрайни активи“ се отразяват паричните потоци от контрагенти за продажби/получаване или придобивания/покриване на дълготрайни активи, с изключение на дългосрочните финансови активи, класифицирани като държани за осъществяване на финансова дейност; изискванията по буква „а“ се отнасят и за тази статия, като се има предвид, че те не се отнасят за търговски взаимоотношения;
к) в статия „Бизнескомбинации – придобивания“ се посочва паричният поток, получен по реда на т. 12 от този стандарт;
л) в статия „Емитиране и обратно придобиване на ценни книжа“ се посочват не само конкретизираните в наименованието на статията парични потоци, но и:
– документите, носители на права, които по съдържание се приравняват на ценни книжа, като някои разновидности на финансови инструменти
– произтичащите от сделки със същите ценни книжа и приравнени към тях, като обратното им изкупуване и последващото им продаване; м) в статия „Допълнителни вноски и връщането им на собствениците“ се посочват паричните потоци, произтичащи от временно предоставяне н
предприятието на парични средства от собствениците (независимо от основанията за това, с изключение на случаите по буква „л“) и последващото им връщане; когато предоставените от собствениците парични средства на предприятието не подлежат на връщане, при получаването им предприятието трябва да издаде документ, който документ е ценна или приравнен на ценна книга, като в този случай паричните потоци се отразяват в статия „Емитиране и обратно придобиване на ценни книжа“;
н) (изм. – ДВ, бр. 86 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) в статия „Парични потоци, свързани с получени или предоставени заеми“ се отразява частта на паричните средства, отнасяща се до главниците, които предприятието е получило от и съответно възстановило на заемодателите си, независимо от вида на заема (банков кредит, овърдрафт, кредитна линия, дългосрочен, краткосрочен, инвестиционен, оборотен и т.н.) и от статута на заемодателя (банка или друго финансово предприятие, физическо лице, холдинг, явяващ се предприятие-майка, друго предприятие от групата, нефинансово юридическо лице и т.н.).
15.7. (отм. – ДВ, бр. 86 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.)
Приложение № 2 към СС 7
(Отм. – ДВ, бр. 86 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.)
Пример за изготвяне на отчет за паричните потоци по прекия метод (Загл. изм. – ДВ, бр. 86 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Примерът не е част от счетоводния стандарт.
Целта на примера е да илюстрира прилагането на определени изисквания от този стандарт.
Ръководството на търговско предприятие без чуждестранно участие и дейност в чужбина желае да изготви отчет за паричните потоци по прекия метод за дейността си през календарната 2001 г.
I. Идентифициране на паричните потоци на предприятието за съответния период като произтичащи от основна, инвестиционна и финансова
дейност.
1. Въз основа на преглед на дейността на предприятието през периода се установява, че като инвестиционна дейност могат да се идентифицират следните сделки:
а) през април 2001 г. е осъществена бизнескомбинация – придобиване, в която предприятието се явява придобиващата страна, като: – първоначално осчетоводените стойности по придобиването са:
ДЕБИТ
570 ед. сграда (магазин) с прилежащите съоръжения и
търговско оборудване
2 ед. програмен продукт за отчитането на стоките и
движението им
3 ед. материали и резервни части за поддръжката на
търговското оборудване 1 ед. касови наличности
24 ед. разсрочени лихви по лизингов договор
600 ед. обща стойност на дебитните салда
КРЕДИТ
300 ед. задължение към собствениците на придобитото
предприятие
264 ед. задължение по финансов лизингов договор за
част от търговското оборудване, като за прехвърлянето на това задължение е налице писмено нотариално заверено съгласие от лизингодателя
36 ед. търговска репутация от придобиването
600 ед. обща стойност на кредитните салда
– изменение на салдата през периода
100 ед. платени на собствениците на придобитото предприятие
в момента на сключването на сделката 75 ед. платени на собствениците на придобитото
предприятие в последващия период
8 ед. отразен приход от търговската репутация, срещу
намалението й
100 ед. платени вноски по лизингов договор
9 ед. признат за текущия период лихвен разход по
лизингов договор;
б) през юни 2001 г. е осъществена продажба на тежкотоварен автомобил, като:
– първоначално осчетоводените стойности при продажбата му са:
210 ед. вземане от купувача срещу приход от продажбата
160 ед. балансова стойност на продадения тежкотоварен
автомобил – 200 ед. е отчетната му стойност и 40 ед.
е набраното му изхабяване
– изменение на салдата през периода
60 ед. погасени от купувача
75 ед. разход от провизиране към 31 декември 2001 г.
на неплатените от купувача 150 ед.;
в) през септември 2001 г. е осъществена покупка чрез внос на тежкотоварен хладилен автомобил, като:
– първоначално осчетоводените стойности по придобиването му са:
ДЕБИТ
300 ед. покупна стойност
30 ед. мита и митнически разходи
330 ед. обща стойност на дебитните салда
КРЕДИТ
300 ед. равностойността на валутните 150 единици, дължими
към продавача
30 ед. дължими мита и митнически разходи
330 ед. обща стойност на кредитните салда
– изменение на салдата през периода
150 ед. погасени от първоначалното задължение към
продавача
3 ед. отрицателна курсова разлика от погасяването на
валутното задължение
7 ед. равностойността на 3 валутни единици, начислени
и платени на продавача като лихви за забавяне на плащанията
10 ед. разход от преоценка на задължението към
продавача – към 31 декември 2001 г.;
г) през 2001 г. е начислен и получен комисионен приход в размер 15 ед. от посредническа сделка, осъществена за нуждите на ползвател на инвестиционен имот на предприятието; ръководството на предприятието решава, че този комисионен приход е вследствие на взаимоотношения, възникнали по повод на инвестиционен имот, поради което определя паричния поток от тази посредническа сделка като произтичащ от инвестиционна, а не от обичайна дейност;
д) през декември 2001 г. предприятието е получило в размер 8 ед. дарение от правителството под формата на измервателни уреди за определяне качеството на специфични малотрайни хранителни продукти, с които продукти предприятието осъществява търговия; като условие за предоставяне на дарението правителството е посочило, че при установяване на занижен контрол върху качеството на тези продукти (под формата на констатация на оторизиран контролен орган) предприятието е длъжно парично да възстанови частта от дарението, съответстваща на неизхабената част от активите – предмет на дарението, като за изчислението се прилага данъчно признатата амортизационна квота за този вид активи; ръководството на предприятието приема, че това дарение, тъй като се изразява в дълготрайни активи, най-правилно е да се приеме като инвестиционната дейност, особено като се има предвид, че при възникването на евентуални неблагоприятни събития дарението се трансформира в задължение за предприятието;
е) през 2001 г. е отразено като разход 5 ед. възникнало задължение за допълнително възнаграждение към експерти на предприятието по повод разработена от тях обща инвестиционна политика за следващата календарна година; ръководството на предприятието определя това допълнително възнаграждение като бъдещ паричен поток, свързан с инвестиционната, а не с обичайната дейност на предприятието.
2. Въз основа на преглед на дейността на предприятието през периода се установява, че като финансова дейност могат да се идентифицират следните сделки:
а) през март 2001 г. общото събрание на предприятието е взело решение за събиране на допълнителни вноски от акционерите в размер 100 ед. с цел финансово стабилизиране на предприятието и подпомагане на ръководството в осъществяването на амбициозна инвестиционна програма, за която програма акционерите дават своето съгласие; предприятието следва да възстанови тези допълнителни вноски в срок до 3 г. и дължи върху тях 7,5 % годишна лихва.
Вследствие на взетото решение до края на март 2001 г. предприятието получава 100 ед. парични средства, за които към 31 декември 2001 г. начислява на разход 5 ед. дължими лихви към акционерите;
б) през май 2001 г. след одобрение от общото събрание на акционерите ръководството на предприятието сключва договор с оторизирана за целта финансова институция за емитирането на дългосрочен облигационен заем в размер 200 ед., считано от 1 юли 2001 г., с лихвен процент, съответстващ на основния, с 5 % годишна надбавка.
Вследствие на сключения договор за облигационен заем предприятието е осъществило през 2001 г. следните сделки:
200 ед. получени парични средства през периода
5 ед. начислени като разход, но неплатени комисиони
към емитиращата заема финансова институция 10 ед. начислен лихвен разход за периода до 31 декември
2001 г., чийто падеж е годишен, т.е. през 2002 г. 10 ед. платени за обратно изкупуване на част от
облигациите;
в) през септември 2001 г. предприятието получава дългосрочен валутен заем с равностойност 150 ед., съответстваща на 75 валутни единици, и с 20 % лихва.
Вследствие на получения дългосрочен валутен заем предприятието е осъществило през 2001 г. следните сделки:
5 ед. начислени на разход и впоследствие платени лихви
1 ед. отрицателна курсова разлика от плащането на дължимите
лихви по заема
10 ед. разход от преоценка на задължението по заема – към
31 декември 2001 г.;
г) към 31 март 2001 г. предприятието е отразило разход от обезценка на вземане от предходната календарна година в размер 3 ед. за дивиденти от портфейл от ценни книжа; вземането е в резултат на финансови затруднения на платеца на дивидентите и първоначалният му размер е бил 18 ед., като през предходната година е отразен разход за обезценката му за 6 ед.; портфейлът от тези ценни книжа е класифициран в предприятието като държан за осъществяването на финансова дейност;
д) към 31 декември 2001 г. предприятието е отразило приход от преоценка на портфейл от валутни ценни книжа в размер 14 ед.; портфейлът от тези валутни ценни книжа е класифициран в предприятието като държан за осъществяването на финансова дейност;
е) през 2001 г. е отразено като разход 2 ед. възникнало задължение за допълнително възнаграждение към финансови експерти на предприятието по повод отчетени добри показатели от държаните за осъществяване на финансова дейност портфейли от ценни книжа; ръководството на предприятието определя това допълнително възнаграждение като бъдещ паричен поток, свързан с финансовата, а не с обичайната дейност на предприятието.
3. Всички останали сделки на предприятието са осъществени за търговската му дейност. II. Отчет за паричните потоци, изготвен по прекия метод.
1. (изм. – ДВ, бр. 86 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) За нуждите на изготвянето по този метод на отчета за паричните потоци е необходимата информация от счетоводните регистри за отразяването на движението на паричните средства в предприятието, която се извлича в следния порядък:
а) елиминират се всички счетоводни кореспонденции, които отразяват прехвърлянето и/или трансформирането на парични средства в рамките на предприятието – напр.: внасянето на касовите наличности в банкови сметки; тегленето на парични средства от банкови сметки; обмяната (по банков или касов път) на парични средства; покупко-продажбата на парични еквиваленти с пари в брой или по банков път; прехвърлянето на парични средства от една каса в друга каса или от една банкова сметка в друга банкова сметка и т.н.; това елиминиране не може да доведе до промяна в размера на паричните средства в предприятието като цяло към съответната дата на отчета за паричните потоци, но се прави с цел да се отстранят паричните потоци, които от гледна точка на предприятието не са входящи или изходящи;
б) извършва се окрупнено за всички счетоводни сметки, отразяващи парични средства, сумиране на постъпленията и плащанията по съответните кореспондиращи счетоводни сметки, т.е. сборна главна книга на сметките, отразяващи парични средства;
в) където е необходимо, се обединяват или разделят (според дейностите, за които се отнасят) сумите на кореспондиращите счетоводни сметки от буква „б“ с цел отразяването им по съответните раздели, статии и редове в отчета за паричните потоци.
2. За целта на настоящия пример е необходима следната допълнителна информация за движението на парични средства от основна дейност:
а) постъпления от основна дейност:
21 375 ед. получени суми от клиенти, вкл. клиенти по аванси 60 ед. възстановени от бюджета данъци
35 ед. положителни разлики от промяна на валутни курсове на налични парични средства 7 ед. получени лихви от краткосрочни ценни книжа
5 ед. получени лихви от свръхкраткосрочни държавни ценни книжа, които предприятието отчита като парични еквиваленти 4 ед. получени суми от застрахователни организации
4 ед. получени суми от осигурителни организации за плащане на персонала 2 ед. получени лихви по банкови сметки на предприятието 21 492 ед. входящи парични потоци от основна дейност;
б) плащания за основна дейност:
20 987 ед. платени суми на доставчици, включително доставчици по аванси
154 ед. платени суми на персонала, вкл. и получените от осигурителни организации 90 ед. платени данъци, които подлежат на възстановяване от бюджета
87 ед. платени суми на осигурителни организации, включително удържаните от персонала лични осигурителни вноски 85 ед. платени на акционерите на предприятието дивиденти 25 ед. платени данъци върху печалбата
15 ед. отрицателни разлики от промяна на валутни курсове на налични парични средства 15 ед. платени търговски комисиони
10 ед. платени суми за отстраняване на щети от стихийни бедствия 7 ед. платени банкови такси
2 ед. платени лични данъци, удържани от персонала
21 477 ед. изходящи парични потоци от основна дейност.
3. Изготвяне на отчет за паричните потоци по прекия метод.
Тъй като в раздел първи от този пример подробно са описани сделките, определени като инвестиционна и финансова дейност, е необходимо във връзка с попълването на раздела за парични потоци от основна дейност да се направят следните пояснения:
а) (изм. – ДВ, бр. 86 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) в т. 1 освен паричните потоци от/към контрагентите са отразени и тези, които произтичат вследствие на тях, напр. като косвените данъци (данък върху добавената стойност), независимо че част от тези парични потоци за косвени данъци могат да се съотнесат към останалите раздели на отчета за паричните потоци – те не произтичат от вида дейност, а от факта, че предприятието като цяло е задължено да се разчита по тях;
б) в т. 7 са отразени паричните потоци, произтичащи от извънредни събития (в случая застрахователни обезщетения и стихийни бедствия), както и банковите такси и лихви.
